Някога забранен от проруските комунисти на власт в Полша, величественият полски танц полонеза, който е подхранвал духа на страната дори през мрачните години на разделението , сега е отличен и от ЮНЕСКО, съобщава  Асошиейтед прес. Този танц от XVIII в. се е изпълнявал както на аристократични балове, така и на селски празненства. Той е вдъхновявал композитори като Й

Някога забранен от проруските комунисти на власт в Полша, величественият полски танц полонеза, който е подхранвал духа на страната дори през мрачните години на разделението , сега е отличен и от ЮНЕСКО, съобщава  Асошиейтед прес.

Този танц от XVIII в. се е изпълнявал както на аристократични балове, така и на селски празненства. Той е вдъхновявал композитори като Й. С. Бах и Фредерик Шопен. Полонезата все още заема важно място в големите национални събития, абитуриентските балове и сватбите. 

Още от рубриката Повече от 500 години след като Леонардо да Винчи нарисува „Мона Лиза“, италианската изследователка Ан Пицорусо смята, че е разбулила мистерията около фона на едно от най-известните произведения на изкуството в света, предаде Ройтерс. Историци на изкуството отдавна обсъждат пейзажа на картината и предполагат кои са местата, които може би са вдъхновили Леонардо. Геолож ... Вижте повече

Тази жива традиция вече е част от Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО като „форма на съвместно празнуване“, която „отбелязва важни моменти от живота на семейството и общността и символизира сътрудничество, помирение и равенство“. 

Министерството на културата и националното наследство на Полша, което подаде петиция за включването на танца в списъка на ЮНЕСКО, обяви, че инициативата му е срещнала огромна обществена подкрепа.

„Хиляди хора във фейсбук и в други социални медии подкрепиха включването в списъка на (ЮНЕСКО)“, каза Йоанна Чича-Кучинска от отдела за защита на паметниците на министерството пред Асошиейтед прес. 

Тя обясни, че има огромна общност, включително цели семейства, които танцуват полонеза и предават традицията нататък. Изпълнява се по двойки и се ръководи от първата и най-изявена двойка, която импровизира различни фигури, като например вдигане на съединени ръце, за да образуват мостове, под които другите танцьори могат да преминат. 

„Най-важното в полонезата е, че цялата група може съвместно да танцува хореографията, а сред личните характеристики най-важни са достойнството на мъжете и ефирността на жените“, казва Марчин Працки, танцьор от танцовия театър „Варшавянка“ към Варшавския университет. 

Друга танцьорка от „Варшавянка“, Моника Фюгайска, казва, че простотата на танца е неговата сила. 

„Това е много прост танц, най-простият сред нашите национални танци, но в същото време има изключителна душа и човек може да изрази емоциите си в него по изключителен начин“, каза Фюгайска. 

Този бавен танц с шествие се е развил от народна форма, наречена „ходещ танц“. През XVIII в. под френското име Polonaise - или „полски“ - той е широко разпространен сред европейската аристокрация и се танцува на кралски балове. 

В книгата си от 1773 г. „Сегашното състояние на музиката в Германия, Нидерландия и Обединените провинции“ британският музикант Чарлз Бърни описва полонезата като много популярен в цяла Саксония и особено в двора в Дрезден, където избраният за полски крал Август Втори Силни го въвежда десетилетия по-рано. Вдъхновила някои от най-великите класически композитори, сред които Волфганг Амадеус Моцарт и Пьотр Чайковски, полонезата остава непреходна и все още открива бала на Виенската опера през карнавалния сезон. 

„Несъмнено полонезата заслужава да бъде включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, защото е танц не само с полска, но и с международна традиция, той е общопризнат бален танц“, казва Шимон Пачковски, професор по музикология във Варшавския университет. 

Пачковски казва, че не е необходимо да сте добър танцьор, за да участвате - достатъчно е леко да присвивате коляно в правилния ритъм. 

По време на повече от стогодишното разделение на Полша от съседните Русия, Прусия и Австрия полонезата изразява копнежа по изгубената родина, особено сред изгнаниците и емигрантите като Шопен, който е емигрирал в Париж. Тя е била забранена на териториите, които Русия завладява. 

Полонезата се превръща в начален танц на абитуриентските балове. След Втората световна война комунистическите власти в Полша забраняват танца в училищата - заради аристократичните и патриотичните му конотации - но учениците възраждат традицията в края на 60-те години на ХХ век. 

19-годишната Габрисия Космал е сред учениците от варшавската гимназия „Миколай Рей“, които изпълниха полонеза този месец.

„Това е изключителен момент, защото знаете, че се случва да има конфликти между съучениците, не всички се разбират с всички, но ние се потапяме в музиката, танцуваме заедно, това е вълшебен момент“, каза Космал. 

Полонезата е основен елемент и по време на национални годишнини, включително честванията на Деня на независимостта на 11 ноември, когато хората са поканени да танцуват по улиците заедно с официалните лица. 

Наталия Бернат, 18-годишна студентка, която миналия месец участва в масов уличен танц в централния град Лодз, каза, че полонезата обединява хората в момент, когато обществото има най-голяма нужда от това, и смята, че „си струва да се култивира тази традиция“. 

Ръководителят на уличния танц в Лодз, Януш Велгош, който облече исторически костюм за случая, каза, че полонезата е символ на красота. 

„Това е танц, който наистина е много прост, с красива музика и красиви костюми. Заслужава си да се опита“.